|
Клетките съдържат числа, текст и формули. Може да работите с една клетка или да изберете няколко клетки и да работите с тях едновременно.
Няколко едновременно избрани клетки образуват зона. Зоните се идентифицират чрез клетките, които ги образуват. Например в Ню Йорк улиците имат номера а авенютата имат имена и улиците и авенютата са разположени перпендикулярно.
Когато искаме да определим мястото на един квартал казваме, че той се намира от улица 1500 и Трето авеню до 2500 и еди кое си авеню. Така и за определяне на зоната от клетки вместо да изброяваме всички клетки от зоната ние определяме зоната с адресите на нейната първа и последна клетка разделени с двуеточие (:) – зонов оператор или още се нарича оператор за адресиране.
Например една зона има адрес B3:G3
Ако зоните, с които работите са повече и не са съседни то трябва да посочите всички двойки адреси на зони като ги разделите със запетая без да оставяте място между адресите.
Например две несъседни зони имат следните адреси: B3:G3,E2:F2
Адресиране на клетки в Microsoft Excel
Ако питате в коя зала се води лекцията по Информатика 2 и разговаряте с някой на входа на АОНСУ то той може да ви каже, че лекцията се води в 2112 зала или може да ви каже, че трябва да се качите един етаж етаж нагоре и да отидете във втората зала в ляво от стълбите.
Ако се намирате в библиотеката на АОНСУ и отново попитате някой, който е в библиотеката къде се провежда лекцията по Информатика 2, то той може да ви отговори, че лекцията се води 2112 зала, но може да ви каже, че трябва да слезете три етажа надолу и да отидете във втората зала в дясно от стълбите.
Понякога е полезно да определяме едно местоположение/адрес относително спрямо нашето текущо местоположение, а друг път е по-удобно да боравим с конкретните имена и номера на адреса, който посочваме. Номерът на залата е 2112 независимо от това къде се намираме ние. А другите описания на местоположението на залата, в която се водят лекциите са зависими от нашето местоположение в момента на обяснението.
Има две важни концепции в Ексел, които ще разгледаме: абсолютните и относителни адреси на клетки.
Препоръка на деня: Ако имате нужда от уеб сайт, знайте, че студио Netage Design предлага и извършва висококачествени уеб дизайн услуги и изработване на web сайтове, професионален графичен дизайн, изработка на лого и банери, както и всички видове графичен дизайн, предпечат и изработване на рекламни материали. Всичко това само от студиото за професионални уеб дизайн услуги Нетейдж Дизайн, което предлага своите уеб сайтове и дизайн на изключително професионално световно ниво.
А сега да продължим. Абсолютните адреси на клетки в една формула не се променят при преместването на формулата – те винаги сочат към едни и същи клетки.
Когато адресите на клетки се въвеждат във формулата чрез посочване и щракване, това са относителни адреси (докато не ги промените). Ако преместите катава формула в друга клетка, то адресите във формулата на новото място ще са променени съобразно мястото на което е преместена формулата.
Това е много удобно при положение, че не се налага формулата да използва съдържанието на една и съща клетка (където и да се намира самата формула). Обратно, ако една формула се нуждае от стойността в една конкретна клетка, ще трябва да укажете тази клетка чрез абсолютен адрес.
Относителни адреси на клетки в Microsoft Excel
Погледнете работната страница дадена по долу на фигурата. (създайте я за себе си):
Както виждате тя е съвсем проста. Всичко, което правим е да съберем числата от клетки А1 и А2. Поставяме резултата в клетка В2.
Да педположим, че искате да копирате формулата записана в клетка В2 в клетка В3. Да пробваме това и да видим какво ще се случи.
- Щракнете в клетка B2
- Щракнете десния бутон на мишката
- Ще се появи контекстно меню.
- С левия бутон на мишката изберете Copy
- Сега щракнете в клетка B3
- Пак щракнете с десния бутон на мишката
- Когато се появи контекстното меню изберете Paste
Сега вашата работна страница изглежда по следния начин:
Excel ни дава отговор 25. Сумата 20+25 не е 25, тогава какво става тук!!!
Разглеждаме лентата, в която е визуализирана формулата. Формулата, която копирахме и поставихме в клетка В3 сега е = A2 + A3. Но това не е формулата, която поставихме в тази клетка. Ние копирахме и поставихме тук формулата
= A1 + A2.
Защо Excel копира и постави (copy and paste) тук грешна формула?
Отговорът е, че ние използваме тук Относително адресиране на клетка В2. Това е методът за адресиране на клетки в Ексел по подразбиране.
Формулата е = A1 + A2. Тя е поставена в клетка В2 и там виждаме резултатът от изпълнението й. Когато копирате формулата от клетка В3 (Copy) Excel “отчита”, че клетките, които участвуват във формулата започват един ред нагоре и една колонка наляво от клетка В2 където е поставена тази формула. Когато поставите формулата някъде другаде (Paste) Excel няма да постави тази формула на новото място, а ще постави във формулата клетките, които се намират един ред нагоре и една колонка наляво от новопосочената клетка. Така ако искаме да поставим нашата формула = A1 + A2 в клетка В3, това за нас ще означава да вземем клетки =А2 + А3. Спрямо клетка В3 тези клетки се намират един ред нагоре и една колонка наляво. Тъй като в клетка А3 няма нищо нашата формула сега е = 25+0, което дава 25. Това представлява относителното адресиране на клетки.
|
