|
Подсигуряването на VPN потоци с данни изисква използването на комбинация от технологии, предоставящи идентификация, тунелиране и криптиране. IP-базираните VPN предоставят IP тунелиране между две мрежови устройства, или сайт към сайт, или клиент към сайт. Данните, изпращани между двете устройства, се криптира, създавайки по този начин сигурен мрежов път през съществуващата IP мрежа. Тунелирането е начин за създаване на виртуален път или връзка от точка до точка между две устройства през Интернет. Повечето имплементации на VPN използват тунелиране за създаване на частен мрежов път между две устройства.
Протоколи за тунелиране
Съществуват три широко използвани протокола за VPN тунелиране: IP Security (IPSec), Point-to-Point Tunneling Protocol (РРТР) и Layer 2 Tunneling Protocol (L2TP). Въпреки че много хора виждат тези три протокола като конкуриращи се технологии, те предлагат различни възможности, които са подходящи за различни употреби.
IPSec
IPSec предоставя услуги за защита на целостта, удостоверяване и (евентуално) поверителността и защита от атаки с повторения за IP трафика. IPSec пакетите са два вида:
- IP протокол 50, наречен формата Encapsulating Security Payload (ESP), предоставящ поверителност, удостоверяване и цялост.
- IP протокол 51, наречен формата Authentication Header (AH), който предоставя само цялост и удостоверяване за пакетите, но не и поверителност.
IPSec може да бъде използван в два режима: транспортен режим, който подсигурява съществуващ IP пакет от източника до получателя, и тунелен режим, който поставя съществуващ IP пакет в нов IP пакет, който се изпраща в IPSec формат до крайна точка на тунела. И двата режима могат да бъдат капсулирани в ESP или АН хедъри.
Транспортният режим на IPSec е проектиран да предоставя сигурност за IP трафик между две комуникиращи системи – например за защита на TCP връзка или UDP дейтаграма. Тунелният режим на IPSec е проектиран предимно за мрежови междинни точки, маршрутизатори или шлюзове, за да защитава друг IP трафик в IPSec тунел, свързващ една частна IP мрежа с друга частна IP мрежа през публична или ненадеждна IP мрежа (например Интернет). И в двата случая се извършва сложно договаряне на сигурността между двата компютъра посредством Internet Key Exchange (IKE).
Много имплементации на IKE предоставят разнообразие от методи за удостоверяване на устройствата, за да установят доверие между компютрите. След най-често срещаните са:
- Предварително споделени тайни фрази
- Криптирани нонсове (известни също и като публични ключове в прав вид)
- Подписани сертификати (Х.509)
Когато са конфигурирани според IPSec политика, компютрите участници договарят параметри, за да създадат сигурен VPN тунел посредством IKE фаза 1 за установяване на базова асоциация за сигурност за целия трафик между двата компютъра. Това включва удостоверяване на устройства посредством някой от изброените по-горе методи и генериране на набор от ключове. Данните, обменени посредством асоциацията за сигурност, са много добре защитени срещу промяна или подслушване от атакуващи субекти, които може да се намират в мрежата. Ключовете се обновяват автоматично в съответствие с настройките на IPSec политиката, за да се предостави съответна защита според политиката, дефинирана от администратора.
Спецификациите за IPSec тунелния протокола Internet Engineering Task Force (IETF) не включваха механизми за VPN клиенти с отдалечен достъп. Липсващата функционалност включва възможности за удостоверяване на потребител и конфигуриране на клиентски IP адреси. Това е коригирано в Интернет предложения за дефиниции на стандартни методи за разширяемо потребителско-базирано удостоверяване и присвояване на адреси. Тези допълнения бяха разгледани подробно в глава 2. Преди всичко трябва да се уверите във възможността за съвместна работа на различните производители преди да се замислите за съвместна работа, защото всички производители разширяват протокола по свой собствен начин. Например дори и два производителя да заявяват, че поддържат Интернет предложенията Extended Authentication (Xauth) или Mode Configuration (ModeConfig), имплементациите може и да не могат да работят заедно.
Транспортният режим на IPSec за АН или ESP е приложим само за хост имплементации, при които хостовете (т.е. IPSec участниците) са изпращачи и получатели на защитавания трафик. Тунелният режим на IPSec за АН или ESP е приложим едновременно за хостове и шлюзови имплементации, въпреки че шлюзове за сигурност трябва да използват тунелен режим. Всички сайт към сайт VPN и клиент към сайт VPN използват някакъв вид шлюз за сигурност, и поради това тунелният режим на IPSec се използва за повечето VPN внедрявания.
Посетете уеб сайта и на нашите онлайн приятели и партньори от студио Уеб дизайн Пловдив и разгледайте техните невероятни web услуги включващи уеб дизайн, програмиране на бизнес системи и софтуер, изработка на бизнес динамични сайтове, Интернет реклама и маркетинг и много други.
|