|
Мрежите биват класифицирани според следните техни основни характеристики:
- физически обхват;
- метод на администриране;
- мрежова операционна система;
- мрежови протоколи;
- топология;
- архитектура.
Класификация според физическия обхват
Под физически обхват следва да се разбира размера на географската област, в която е разположена мрежата, и на второ място броя на компютрите в нея. Според физическия си обхват мрежите биват:
LAN-мрежата обхваща ограничена географска област, като например: стая, етаж или сграда. Броят на компютрите в различните LAN би могъл да се различава съществено, като се започне от един два компютъра у дома или в офиса и се достигне до десетки дори стотици компютри, разположени в една сграда или в множество такива, намиращи се в близост една до друга.
Терминът работна станция (workstation) означава, че компютърът работи под управление на своя собствена операционна система. Терминът се употребява още и за означаване на високопроизводителен компютър, използван най-често за извършване на сложна графична работа (графична работна станция). Работните станции на изпълняват ролята на клиенти, т. е. на компютри, които използват споделяни в мрежата ресурси, осигурявани най-често от компютър, наричан сървър. Сървър е компютър, който споделя своите ресурси с останалите участници в мрежата, а хъбът ги свързва физически в мрежа.
За по-лесното им управление големите LAN биват разбивани на свързани помежду си работни групи. Под работна група следва да се разбира група от персонални компютри (потребители), които споделят общи ресурси като например: файлове, приложения, принтери и/или др. Например компютрите в различните отдели (личен състав, счетоводство, продажби и др.) на едно предприятие могат да бъдат обособявани в отделни работни групи и последните свързани помежду си, образувайки една обща LAN.
Когато в LAN-мрежа се използват протоколите и технологиите на Интернет, мрежата може да бъде определяна още и като интранет.
MAN-мрежите биват изграждани от две или повече LAN, разположени в границите на един град (в област с радиус не по-голяма от 50 до 80 км). По обхват те заемат междинно положение между LAN и WAN и често пъти вместо MAN биват квалифицирани като LAN или WAN. Затова определението MAN се среща рядко.
WAN обхваща широки географски области (повече градове, държави и дори континенти) и е изградена от свързани помежду си локални мрежи. Най-добрият пример за WAN е глобалната мрежа Интернет. Тя представлява множество от различни по вид и топология компютърни мрежи, които са свързани помежду си и могат да комуникират с помощта на специално разработени интерфейсни протоколи (стандарти), които ги обединяват в една обща неразличима цялост.
Но WAN може да бъде и частна мрежа, обхващаща локалните мрежи на офисите на една фирма, чиито филиали са разположени в различни градове или страни. Такива WAN мрежи биват наричани още интернет. За разлика от глобалната Интернет, терминът се записва с малка начална буква. Когато в една частна WAN-мрежа се използват технологиите на Интернет, мрежата бива определяна като екстранет.
WAN-мрежите се подразделят на разпределени и централизирани. Разпределените, каквато е Интернет, нямат централна точка на управление, докато централизираните притежават централен сървър на мрежата (например в главния офис на фирмата), към който са свързани всички останали компютри.
WAN-мрежите са маршрутизирани мрежи. Това означава, че пакетите, обменяни между LAN-мрежите, преминават през шлюзове (gateways). Шлюзът представлява специализиран компютър, наричан маршрутизатор (router), който изпълнява маршрутизиращите функции.
WAN-мрежите могат да използват частни или обществени среди за комуникация. WAN-връзките (връзките между LAN-мрежите) биха могли да бъдат постоянни (по кабел) или временни, които се изграждат по време на комуникацията. Временните връзки са по-често срещани. WAN-връзките са по правило по-бавни от LAN-връзките.
Класификация според метода на администриране
Една мрежа може да бъде организирана по два начина:
Като равноправна (peer to peer) работна група, в която всеки компютър може да изпълнява ролята на клиент или на сървър, при което всеки един от потребителите самостоятелно администрира ресурсите на своя компютър;
Като сървърно-базирана мрежа, администрирането на която е съсредоточено в един централен компютър, наричан сървър.
Равноправните мрежи са подходящи за малки мрежи, включващи не повече от 10 компютъра. Всички компютри в една такава мрежа образуват една обща работна група (workgroup). Това изисква всеки един от компютрите да бъде конфигуриран за работа в работна група. В Windows това се извършва чрез съответна настройка на компютъра за работа в мрежа, като името на работната група трябва да бъде едно и също за всеки един от компютрите.
|
