|
Генезис на прогнозирането. Човекът винаги се е страхувал от неизвестността на бъдещето. Поради това той е бил принуден да търси начини за преодоляване на несигурността си. Според патриарха на руската школа по прогнозиране Бестужев-Лада прогнозата е прозорец към бъдещето.
Формирането на представи за бъдещето е органически свързано с еволюцията на обществото. То започва с религиозните възгледи за обществото, преминава през утопичните и философско-историческите концепции. Терминът “prognosis” (предвиждане) е древногръцки. Преди повече от 2000 години великият лекар и учен Хипократ в книгата си “Прогностика” дефинира прогнозирането като изкуство за формулиране на диагноза, като способ за определяне на различните болести и тяхното протичане. Хората започват да вярват в астрологията. Велики астрономи като Кеплер признават, че за да се занимават с астрономия са били принудени да припечелват от астрология. Даже Плутон не прави изключение в това отношение.
Известни са ни пророчествата на Нострадамус, чиято книга е публикувана през 1555 г. По време на възраждането столетия най-светли умове се отдават на мечти за най-добро устройство на обществото. Например Томас Мор – За най-добро устройство на държавата на остров Утопия. Томазо Кампанела в „Градът-слънце” говори за държавно регулиране на населението, за съкращаване на работния ден и монопол върху хляба.
Шарл Фурие поставя въпроса за ликвидиране на противоположностите между града и селото. Робърт Оуен – за коопериране на стопанствата. Утопичният период приключва с навлизането на 19-ти век. 20-тият век е векът на футорологията – науката за изучаване на бъдещето, у нас известна като прогностика. Размишленията върху бъдещето по време на Втората световна война са забавени за известно време, но те набират сили и се разгръщат в дълбочина и ширина през петдесетте години на ХХ век. През това време Западът е залят с литература за бъдещето. Появяват се т.нар. прости прогнозни модели. В САЩ прогнозният хоризонт на корпорациите е достигал 50 години, а в страните от ЦИЕ – не повече от 15 години.
През 60-70-те години на ХХ век настъпва “бум” в развитието на прогнозирането с появата на сложни прогнозни модели, изискващи приложение на ЕИТ. 80-те години и понастоящем протича нов етап, който се характеризира с развитие на прогнозирането на строго научна основа, с активното му приложение в практиче-ската дейност на организации от различни сектори на икономиката. Прогнозирането се превръща в една от основните управленски функции. Приложението на компютърна техника и програмни продукти направи прогнозирането широко приложима дейност.
ИНСТИТУЦИОНИЗИРАНЕ НА ПРОГНОЗИРАНЕТО
Институционизирането на прогнозирането е резултат от провал на атака по време на Кримската война (1854г.) за превземане на Севастопол и потъване на френския военен кораб “Хенри ІV” поради буря в Черно море. Командването отправило питане към Парижката обсерватория “Могла ли е да се предвиди бурята в Черно море?”.
В отговор на френското военно командване Франция организира Служба за прогнозиране на времето.
Примерът на Франция не е последван. Другите страни се отнесли снизходително към метеорологичните прогнози, но когато природните стихии ги застигнали, те също пристъпили към организиране на служби за предвиждане на времето.
В САЩ 1869 г. се взема решение за създаване на мрежа от служби за прогнозиране на времето. През 1872 г. е създадена Международна метеорологична организация, а през 1873 се провежда първият Международен метеорологичен конгрес във Виена и се създава Международен метеорологичен комитет.
ГЕНЕЗИС НА ПЛАНИРАНЕТО
Планирането е рожба на еволюцията в развитието на икономиката, от която преди повече от 200 години се роди моделът на класическата пазарна иконимика, т.е. то е рожба на развитието на пазара.
Развитието на планирането се свързва с потребността от изграждане на по-съвършена система за въздействие върху хода на икономическите процеси.
Планирането в своята явна форма като процес на определяне на цели, които трябва да бъдат постигнати в бъдеще, по изясняване на необходимите ресурси и мерки, с координация по място и време между ресурси и действия се обособява като дейност когато системите, с които оперира или създава човекът, стигат определен праг на сложност.
И учени, и практици развиват отдавна идеята, според която планирането подобно на технологиите е политически неутрално, че то представлява философия, която не може да се разглежда като философия, предполагаща специфичен, конкретен или особен тип икономика. Планирането не е контрол.
Планирането не означава задължително съсредоточаване на голяма сила в държавата. Но необходимостта от оказване на влияние върху икономическото развитие от страна на държавата в условията на световната финансова и икономическа криза, потребността от държавни действия произточа от факта, че пазарните сили сами по себе си са неспособни да осигурят балансирано развитие.
.
ПРИРОДА НА ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО
Прогностиката е наука за принципите, методите и средствата (инструментите) за прогнозиране.
Прогностиката като наука схематично може да се представи по следния начин:
а) Анализ и синтез на обекта на прогнозиране;
б) Адаптиране на методите за прогнозиране към
обекта на прогнозиране;
в) Алгоритмизация на процеса на прогнозиране;
г) Моделиране на обекта на прогнозиране.
Прогнозирането като една от основните управленски фунции способства за вземане на ефективни управленски решения.
При прогнозирането се открояват следните логически компоненти:
избор на обект;
идентификация на фактори, които влияят върху обекта и разграничаването им на ендогенни и екзогенни;
разработване на модел и информационно осигуряване на модела;
верификация на модела;
разработване на алтернативни варианти на прогнозата;
интерпретация на прогнозните резултати.
Основни характеристики на прогнозите:
многовариантност и алтернативност;
балансираността не е задължително условие;
предвижданите изменения не се свързват непремен-но с фиксирани срокове;
прогнозите не са само предпланови предвиждания; до разработване на прогнози се прибягва когато са необходими предвиждания за развитието на процеси, по отношение на които не може да се предприеме автен-тично планиране, каквито са например демографските процеси; в тези случаи прогнозните предвиждания допълват планови предвиждания;
не са изключени случаи, когато предназначението на прогнозните проучвания е да съдействат за изпълнението на плановете. В хода на времето се правят предвиждания за тяхното изпълнение.
Най-общото определение за планиране е следното: Планирането представлява управленска фукция.
Основните логически компоненти на планирането са:
Установяване на цели
Изясняване на бъдещи условия и среда (външна и вътрешна),
Предвиждане на мерки, средства, ресурси за достигане на набелязаните цели
За планирането могат да се срещнат и много кратки определения: „антихазарт”, или „редуктор на несигурността”.
РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА ПРОГНОЗИРАНЕТО ОТ ПЛАНИРАНЕТО
Подходът, който се прилага е индуктивният. За целта се използват примери от живота, т.е. извършва се емпирично разграничаване.
Съществуват метеорологични прогнози. С тях се цели да се установи какво ще бъде времето – слънчево или облачно, с валежи или не, какви ще бъдат температурите. Това е класически пример за прогнозиране.
Разработват се демографски прогнози за предвиждане числеността на населението на страната, неговата полово възрастова структура, професионално квалификационна структура.
Правят се прогнози и каква ще бъде демографската политика на страната. С нея трябва да се отговори на въпроса: какви мерки ще бъдат взети в демографската област: ще бъдат ли създадени облекчения за моногодетните семейства, ще се развие ли системата на детските ясли и т.н.
Както се вижда и в трите случая се използват термините прогнозиране и прогноза. Възниква въпросът: какво е общото и какво е различното между горните три случая, за кои от тях е коректно и в каква степен може да се използва понятието прогнозиране.
В първия случай – когато се търсеше отговор на въпроса какво ще бъде времето в следващата седмица – се касае за независим от действията на човека и обществото процес. От това дали те ще прогнозират или не времето, ни най-малко не зависи дали ще вали или не дъжд, ще падне или не градушка. При тази ситуация е налице субект, който прогнозира и един обективен процес – времето, който ще се развие без каквато и да е било връзка със самия акт на прогнозиране.
Основателно възниква въпросът: Какъв е смисълът на прогнозирането в този случай? Щом то (времето) не се съобразява с вярната или невярната прогноза за него, в какво се състои и смисълът на усилията на метереолозите и на разхода на ресурси за това?
Смисълът на прогнозирането и прогнозата е в това, че човекът, обществото и стопанските субекти ще могат да се приспособят по рационален начин към осъществяващия се вън и независимо от тях обективен процес.
Прогнозирането се прави във връзка с вземане на едно или друго решение, с възприемане на едно или друго поведение на човека за приспособяване към това бъдещо състояние на обективния процес – времето.
При втория случай също е налице процес, който сам по себе си не зависи от това дали ще бъде прогнозиран или не. Хора ще се раждат и ще умират. И в този случай се касае за един акт на разгадаване отнесен към един обективен процес, както в пър-вия случай. Но между тях съществува разлика по същество:
При първия случай целта на прогнозирането е да се получи информация да бъдещо състояние на времето, за да се осъществи безболезнено приспособяване на човека към него.
При втория случай целта на прогнозирането е човекът да повлияе върху обективния процес с една или друга система от мерки, които той ще предприеме в зависимост от очертаната картина с прогнозата.
При третия случай става дума за установяване каква ще бъде демографската политика на страната в бъдеще. Тук съдържанието на познавателния акт е по-особено спрямо първия случай.
В третия случай се установява система от действия, необходими и достатъчни за позитивна демографска политика за промяна в демографските процеси.
Следователно :
различни са съдържанието и целта на прогнозния процес в трите случая. В известна степен вторият случай стои по средата, защото съдържа елементи от първия, доколкото се отнася до познавателен акт за един обективен процес, който се осъществява и развива без намесата на човека.
но заедно с това вторият случай съдържа и елементи на третия – става дума за разработване на система от мерки, с които да се повлияе върху един обективен процес.
в първия случай е налице типична прогноза, а в третия – програма.
Дейността по опознаване на бъдещото състояние на обективния процес е прогнозиране, а дейността по разработването на система от мерки с оглед постигане на едни или други цели – програмиране в най-широкия смисъл на думата.
Следователно, при прогнозирането става въпрос за една специфична задача – да се опознае бъдещото състояние на един обективен процес, а при планирането – да бъде определено бъдещето на една система при така опознатото състояние на обективните процеси, които формират средата на системата
и да се изведат необходимите действия и ресурси за тези действия за да се постигне целта.
Това което е вън от човека, вън от нас и не зависи от нас е предмет на прогнозиране, а което зависи от нас, отнася се или касае нашите действия е предмет на планиране.
Обект на прогнозиране са екзогенните за една икономическа система процеси, нейните връзки с други системи, в т.ч. и системите от по-висш ранг. Прогнозират се онези процеси, които не могат да бъдат контролирани от съответната система. Прогнозира се всичко онова, върху което съответната система не може да има решаващо въздействие, напротив това са процеси, които имат силно въздействие върху тази система.
Обект на планиране, на координация са процеси и явления, които са под контрола на съответната управляваща система. Това са преди всичко ендогенните за системата процеси.
Основният въпрос при разработването на перспективата за една система е разграничаването между това, което е обект на прогнозиране и това, което е обект на планиране.
Важно методологическо изискване при разработване на перспективата за една система е за активно отношение към съдбата на съответната система. С прогнозата получаваме отговор на въпроса как екзогенната среда ще атакува съответната икономическа система – и в смисъл на създаване на допълнителни благоприятни възможности за нейното развитие и като създаване на допълнителни опасности и проблеми пред развитието й – то с планирането се извеждат контрамерките, действията които икономическата система трябва да предприеме в отговор на атаката на средата срещу нея.
Прогнозирането и планирането са много тясно свързани с моделирането. Двете основни групи модели, които се използват за моделиране на икономически процеси са:
–първата – модели предназначени за изчисляване на функционални или корелационни зависимости.
–втората – оптимизационни модели.
Най-широко приложение намират първите модели. Използват се еднопродуктови, двупродуктови и много-продуктови модели, чрез които се определя един показа-тел като функция или като корелационна зависимост от други показатели.
Оптимизационните модели се прилагат при транспортни дейности, оптимално използване на производствените мощ-ности, рационални дажби на животните и др.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА И ПРОБЛЕМИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ
Пазарната икономика функционира на базата на стопански субекти, които са равнопоставени и действат при еднакви икономически условия и се конкурират свободно. За безпрепятственото функциониране на пазарния механизъм е необходимо да съществува самостоятелност и независимост на икономическите агенти действащи на пазара.
Правителството по законодателен път трябва да гарантира свободното конкуриране на производителите и или потребителите. Пазарната икономика е икономика на договора. Производителят трябва първо да намери купувач на продукцията, която по принцип може да произведе и едва след това да пристъпи към производството й.
Съставят се планове за производството, осигурени със суровини, материали, оборудване, работна сила и финансови средства, намалява се риска от дейността, което обаче не означава, че всички параметри на икономическата дейност стават предсказуеми. Пазарните сили действат под формата на конкуренция между стопанските субекти и влияят върху равнището на цените и качеството на предлаганите стоки и услуги, както и върху натоварването на производствения капацитет на организациите.
В условията на пазарна икономика се постига съчетаване на частните цели на стопанските субекти (печалбата) с осъществяването на важна социална функция.
Социалната функция намира израз в организиране на производствената активност на икономическите агенти по възможно най-ефективен начин и насочване на производствените ресурси към производства и дейности, за които потребителското търсене е най-високо.
Преследвайки своя собствен интерес, индивидуалните производители взаимосвързано правят много повече за придвижване на социалния прогрес напред, отколкото ако това беше техен първичен интерес.
Необходим инструмент за функциониране на пазара са свободните пазарни цени.
Задачата на пазарните цени е да улавят мигновено измененията в параметрите на икономиката: производителност, структура на разходите, доходи, търсене, предлагане и да ги преобразуват в количествени величини.
Чрез цените пазарът предава важни сигнали на производителите и стимулира конкретни решения и действия, водещи до уравновесяване на търсенето и предлагането. Решения във връзка с цените и разпределението на ресурсите се вземат в процеса на взаимодействие между продавачите и купувачите.
Чрез механизма на цените до голяма степен се решават въпросите: какво, как, за кого и къде да се произвежда.
Съвременната икономика включва не само автоматичното действие на пазарния механизъм. В нея като задължителен елемент присъства и централизираното регулиране на икономическите и социалните процеси. Практиката показва, че централизираното регулиране е също толкова необходимо, колкото и пазарният механизъм.
Като правило парламентът, правителството, централната банка нямат право да се намесват при вземане на решения от многобройните икономически агенти. Когато възникне необходимост от намеса, държавните органи изменят отделни универсални параметри на икономическата дейност, параметри, които икономическите агенти вземат под внимание при разработване на своите текущи и дългосрочни планове. Към тези параметри обикновено се причисляват: обем и структура на парично-кредитната осигуреност, данък върху доходите, обем и структура на държавните разходи и др.
Функционирането на стопанските субекти в условията на пазарно стопанство се осъществява на основата на развити пазарни структури :
–стоков пазар;
–паричен пазар;
–трудов пазар;
– фондов (капиталов) пазар.
Задължително условие за нормалното функциониране на пазарния механизъм е тясното и органическо вписване на националното стопанство и съставящите го стопански субекти в глобализационните и евроинтеграционните процеси. Глобализационните и евроинтеграционните процеси оказват влияние върху функционирането на вътрешния пазарен механизъм и са едни от съществените фактори за развитие на вътрешния пазар.
|
