|
Достоверността на финансовите отчети
Знаем кои фактори определят рейтинга на една компания на пазара. Това са: печалба, ликвидност, растеж
Обикновено числата биват променяни в една или в повече от тези области. Това се прави, за да се представи невярна картина на компанията. Трябва да разгледаме областите във финансовите отчети, които дават информация за гореспоменатите три фактора. Когато се интересуваме от печалбата, трябва да разгледаме отчета за приходите и разходите; информация за ликвидността ни дават балансовият отчет и отчетът за паричния поток и т.н. На ТОЗИ етап е важно да запомним, че ако някъде в отчетите е променено едно число, то трябва да има балансираща промяна и на друго място. Ако например има преувеличена печалба, сумата на увеличението ще се появи или като по-големи активи или като намалени пасиви в балансовия отчет. Затова винаги можем да търсим една манипулация на най-малко две места в отчетите. Приложенията, които придружават отчетите, са много богат източник на информация, дори и когато са написани по досаден и неясен начин. Те трябва да бъдат четени много внимателно, защото всяка фраза е конструирана така, че да показва информацията, изискуема от наредбите, и много често - нищо повече от това. От особена важност трябва да бъде приложението относно счетоводната политика. Това е мястото, където се посочват много от принципите, ръководещи съставянето на отчетите. Промяната в политиката, например на амортизационната политика, може да бъде силен предупредителен сигнал и намек за нуждата от по-нататъшно изследване.
Увеличаване на оперативните приходи
Оперативните приходи са приходите, които се получават от предмета на дейност на една компания. Неоперативните приходи (например, от еднократната продажба на дълготрайни активи) имат непостоянен характер и затова не могат да бъдат считани за индикатор за настоящите и бъдещи резултати на бизнеса. По същия начин се прави разлика между оперативните и неоперативните разходи. Оперативните приходи и нивото им на растеж са може би най-ключовите променливи при оценяването на общите финансови резултати. Приблизително две трети от всички опити за подобряване на резултатите на една компания се правят в областта на оперативните приходи.
Признаване на приходите
Важно е да разберем кога приходите могат да бъдат признати в счетоводните отчети. Правилата са съвсем ясни: Приход е получен, когато продуктът е доставен (Съществуват ситуации, при които приходите могат да бъдат признати, без да е извършена доставка - дългосрочни договори и др. Нека обаче се придържаме към общото определение) на клиента според договорените условия, клиентът безусловно е приел съответните финансови задължения и е способен да ги посрещне. Най-силният начин да се повлияе върху финансовите резултати е да се промени числото на оперативните приходи. Съществуват три начина, по които това може да бъде постигнато.Можем да различим три метода за изкуствено надуване на оперативните приходи:
Посредством некоректно преместване на приходи от един времеви период в друг. Това обикновено става чрез добавяне на бъдещи приходи към настоящия период - преждевременни приходи.
Посредством вписване на продажби, които не съществуват - фиктивни приходи.
Посредством включване на стари печалби като нормални оперативни приходи - погрешно класифицирани приходи.
Преждевременни приходи
Приходите от бъдещи периоди могат да бъдат вкарани в настоящия времеви период по няколко начина.
Метод 1 - задна дата
Най-простият начин за преместване на бъдещи приходи към настоящето е чрез издаване на фактури със задна дата. Това, разбира се, има краткотраен ефект, кумулативен ефект, така че е много вероятно да стане лесно забележим.
Метод 2 - „натъпкани" приходи
Понякога една компания постига увеличаване на приходите за определен период посредством стимулиране на клиентите чрез отстъпки, бонуси и други. Такива приходи се наричат "натъпкани". Те надвишават приходите от прогнозните продажби и при все че изглеж-дат истински, не съответстват на настоящия времеви период, дават фалшива представа за резултатите на компанията, водят до нисък марж за настоящия период и до много по-ниски бъдещи приходи.
Метод 3 - издаване на фактура, без да е извършена доставка
За да бъдат признати приходите, продуктът/услугата трябва да са доставени и приети от клиента. Възможно е една компания да издаде фактура за дадена стока, а в действителност стоката да бъде доставена чак следващото тримесечие.
При такава ситуация клиентът приема фактура за стока, която не е била доставена, а се намира в складовете на доставчика. Това може да се счита за действителна продажба, само ако съществува основателна причина да не се извърши доставката и ако правото на собственост безвъзвратно преминава върху клиента. Трябва също така да има твърд ангажимент от страна на клиента да приеме доставката и да плати в договорения срок. Когато тези условия не съществуват, подобни приходи не трябва да бъдат признати за настоящия период.
Метод 4 - приходи от стоки, които са доставени, но не са поръчани
Има компании, които доставят стоката и издават фактура, преди да са получили поръчка. Такава практика е често срещана, когато се работи с агенти или дилъри, а не с крайни клиенти. Приходите не са валидни при положение, че не съществува уговорка с клиента за тази трансакция.
Метод 5 - приходи от дългосрочни договори
Понякога един доставчик получава пари по договор, чийто срок е няколко години. Пример за това може да бъде продажбата на петгодишен патент за софтуер или дългосрочният лизинг за оборудване. Доставчикът може да има или да няма задължения за целия срок на договора. И при двата случая общите първоначално получени пари не могат да бъдат считани за приходи за настоящия период, въпреки че на практика са такива.
Метод 6 - консигнация и продажба на вноски
Това са типове продажби, при които продажбата не е завършена, докато стоката не е изцяло заплатена от крайния клиент. Такива продажби не трябва да бъдат считани за приход.
Методи за увеличаване на приходите - фиктивни продажби
Вписването на фиктивни продажби е, разбира се, далече по-порочна практика, отколкото преждевременното признаване на приходи. Тук няма никакво икономическо основание за вписване на продажби и съответно никаква надежда за получаване на пари. Някои от най-често срещаните начини за извършването на това са изброени по-долу.
Метод 1 - придружително писмо
При този метод стоката е доставена, фактурирана и приета от клиента. Особеното е, че клиентът получава и придружително писмо, което му дава определени гаранции (например, правото да върне стоката).
Метод 2 - контра предложение
Понякога продажбите са двупосочни, като например: "Ако купиш моя софтуер, аз ще купя хардуер от теб".
Метод 3 - продажби под условие
Тук клиентът не е задължен да плати стоката, ако някакво условие не е изпълнено.
Метод 4 - продажба със средства на продавача
В този случай продавачът осигурява средствата, необходими на клиента за извършване на покупката.
Метод 5 - неплатежоспособен купувач
Издадена е фактура на клиент, който вероятно никога няма да може да плати.
Метод 6 - продажба на стока на свързана компания
Когато компанията доставчик контролира или е тясно свързана с компанията купувач, продажбите между двете са съмнителни.
Метод 7 - изцяло фалшиви продажби
Компаниите могат да създадат продажби от нищото. Използват се фалшиви документи за произведена продукция, фалшиви документи за доставка и фалшиви фактури.
Увеличаване на приходите - начини за откриване
Не е възможно винаги да се открие къде са приложени методи за увеличаване на приходите. Дори експертите на Уолстрийт могат да се заблудят. Изброили сме няколко области на разследване, които биха помогнали за откриването на най-крещящите примери.
Политика за признаване на приходите
В извадка от отчет на компанията ВМС Software четем: Приходите от лиценз на софтуер се признават при получаването и приемането на подписан контракт или поръчка.
Необичайното тук е, че продуктът не трябва да бъде доставен и приет от клиента. Пpu запознаването с политиката за признаване на приходите обърнете специално внимание на това как се отчитат частичните доставки, отстъпки, продажбите на консигнация и др. Постепенно ще свикнете с терминологията, използвана в тази област.
Период на вземанията
Увеличените или фиктивните приходи не генерират пари и поради тази причина се появяват в баланса под формата на вземания. Нарастването на стойността на вземанията или необичайното увели увеличаване на периода означава, че нещо не е наред. Нарастването на дългосрочните вземания е дори от по-голяма важност. Това би могло да означава, че понастоящем са били признати приходи, които реално ще бъдат получени след повече от една година.
Капацитет на продажбите
Понякога крещящ пример за увеличаване на приходите може да бъде открит чрез преценяването дали дадена търговска органи
зация има потенциала (от гледна точка на оборудване и активи) да произведе продукция, съответстваща на размера на продажбите. Коефициентите "продажби/общи активи" или "продажби/дълготрайни активи", сравнени с тези на подобни компании, могат да хвърлят светлина по този въпрос.
Паричен поток
Често срещан знак за прекомерно увеличаване на приходите има, когато тенденцията при паричните потоци не следва тенденцията при приходите. При разглеждането на дълъг период процентът на разтеж на паричния поток трябва плътно да следва разтежа на приходите. При положение че има значително отклонение за продължителен период, трябва да се направи изследване, за да се открие причината за това.
Оперативни разходи
Следващата плодотворна област за изследване след приходите са оперативните разходи. Те са посочени в отчета за приходите и разходите. Въпреки множеството правила, които регулират начина на представяне на отчетите, все още има известен брой въпроси, чийто отговор се знае най-добре от мениджърите на компанията. Поради това мениджърите имат значителна свобода на действие при вземането на решение относно някои пера във финансовите отчети. Такива пера са:
Запасите - Ще бъдат ли използвани те с течение на времето, или ще бъдат продадени? Ако бъдат продадени, каква ще бъде продажната им цена?
Дълготрайни активи - Каква е продължителността на живота им и каква ще бъде остатъчната стойност, която ще имат накрая?
Отчетите са уязвими в следните области:
- амортизация
- капитализирани разходи
- използване на резервите
Амортизацията на дълготрайните активи отразява степента им на изхабяване. Тя се изчислява, като се правят прогнози за продължителността на живота на активите и тяхната остатъчна стойност. Амортизацията на нематериалните активи е дори по-трудна за изчисляване.
Регулаторните органи не определят срока на амортизация на активите. Компаниите използват най-различни подходи. Дори компании, които притежават подобни машини и оборудване, посочват в отчетите си различен срок на изхабяване на тези активи. Колкото по-дълга е очакваната продължителност на живот на дълготрайните активи, толкова по-ниски са годишните разходи за амортизация и толкова по-висока е отчетената печалба.
Посредством възприемането на консервативен или агресивен подход спрямо амортизационните ставки, мениджърите могат да повлияят значително на финансовите резултати. В този случай обаче, читателят има достатъчно информация, която да му помогне да направи разумна преценка.
Приложенията към отчетите съдържат информация относно използваната амортизационна политика. Съществува разбивка на основните групи дълготрайни активи и съответстващите им амортизационни ставки. Тази информация може да се използва за сравняване на различните подходи, използвани от различните компании. След това би могло да се прецени дали прилаганите ставки са подходящи.
Трябва да се обърне сериозно внимание на всяка индикация за промяна на амортизационната политика или нейното прилагане. Амортизационната политика може да послужи за прикриване на лоши финансови резултати.
Капитализирани разходи
Когато една компания извършва плащане или поема някакво задължение, това трябва да бъде отразено в отчета за приходите и разходите или в баланса.
Ако например, са платени заплати в размер на $ 100 000, това ще бъде отразено в отчета за приходите и разходите. Ако обаче същата сума бъде похарчена за закупуването на машина, промяната се отразява в баланса.
Всеки разход се вписва или в отчета за приходите и разходите, или в баланса. Единият от начините за увеличаване на печалбата е чрез преместването на разходи от отчета за приходите и разходите към баланса. Това се нарича извънредна капитализация.
Кога един разход може да бъде капитализиран? Прилага се принципът на съответствието. Правилно е разходът да се отнесе към времевия период, в който е получена съответната полза. Когато ползите от разходите ще се извлекат в бъдеще, разходите могат да бъдат преместени напред към съответния период, т.е. могат да бъдат капитализирани.
След закупуването им запасите отиват първо в балансовия отчет. Преместването им в отчета за приходите и разходите става само когато те се превърнат в готови стоки и тези стоки бъдат продадени. По същия начин закупуването на оборудване се отразява първо в баланса. След това този първоначален разход се премества към отчета за приходите и разходите посредством начислената амортизация.
Трябва да запомним и още един принцип. Една компания може да признае нещо за актив само ако вярва, че ще извлече полза от него. Тези два ръководни принципа трябва да направят така, че разходите да бъдат правилно разпределени или към отчета за приходите и разходите или към балансовия отчет.
Нека дадем един пример. Пивоварна компания започва производ- СТВОТО на нов продукт и решава да стартира мащабна рекламна кампания. При положение, че милионите, похарчени предварително (за рекламната кампания), бъдат третирани като оперативни разходи, това би имало опустошителен ефект върху оперативните резултати за настоящия период. Мениджърите биха казали, че тези огромни първоначални разходи ще донесат ползи за много години напред и затова трябва да бъдат капитализирани, т.е. показани като актив в балансовия отчет.
Подобни аргументи могат да бъдат използвани и във връзка с големите разходи, нужни за набирането на клиенти. Никога обаче не можем да сме сигурни в бъдещите приходи. По отношение на този проблем различните компании използват различни подходи и до голяма степен нещата зависят от преценката им.
Консервативните компании биха вкарали някои разходи в отчета за приходите и разходите, докато агресивните биха ги капитализирали в балансовия отчет. Поради тази причина трябва да се обръща голямо внимание на политиката на компаниите по този въпрос.
Използване на резервите
Компаниите притежават различни видови резерви, с които се предпазват от загуби. Такива са резервите, държани във връзка с лошите кредити.
За да се създаде нов резерв или да се увеличи съществуващ такъв, се правят промени в отчета за приходите и разходите. Когато един резерв се намалява, се прави промяна и в отчета за приходите и разходите.
По своята природа резервите са просто оценки. Мениджърите имат голяма свобода на действие да решават какъв е подходящият размер на резервите и каква трябва да е годишната вноска. Ето защо това е област, в която съществува възможност за определени манипулации, и затова заслужава сериозно внимание.
Крайният баланс на резервите и всички движения по сметките, свързани с тях, трябва да бъдат разгледани внимателно. Специално внимание трябва да се обърне, когато има намаление на резервите. То може да бъде използвано за "надуване" на печалбите.
Можем да зададем различни въпроси по отношение на резервите: например, резервите във връзка с лошите и съмнителните кредити увеличават ли се пропорционално на вземанията и т.н.
Една от техниките за манипулиране на резервите се нарича "голямата баня". Ако е в труден период, компанията може да реши да направи голям резерв за преструктуриране. Целта на този резерв е да се погрижи за покриване на бъдещи загуби, свързани със затваряне на производства, съкращаване на работници, разпродажба на непотребни запаси и др. От гледна точка на компанията тази вноска е еднократен разход. Тя ще се покаже под формата на резерв в ба-лансовия отчет.
Като следствие от това част от бъдещите оперативни разходи могат да бъдат покрити от този резерв и извадени от отчета за приходите и разходите. Очевидният резултат от това е нереално увеличаване на печалбата. Трябва да бъдем особено бдителни по отношение на такава манипулация, когато има смяна на изпълнителните директори или след придобиване на друга компания.
Балансовият отчет
Понякога чрез внимателно изследване на различните активи и пасиви в балансовия отчет може да се открие увеличаване на приходите, което не е забелязано в отчета за приходите и разходите.
Ако приходите са били изкуствено увеличени, стойността на някой актив ще е надценена или стойността на някой пасив ще е намалена.
Активите, чиято стойност най-често бива променяна, са:
- вземанията
- запасите
- предварителните плащания
Пасивите, чиято стойност често бива намалявана, са различните видове задължения.
Надценени активи - вземания
Приходите, които са изкуствено надути чрез вписване на бъдещи или фиктивни приходи, причиняват увеличаване на вземанията. Съответно всяко необяснимо увеличаване на вземанията е предупредителен сигнал.
Единият от начините за откриване на необичайно нарастване на вземанията е чрез съпоставянето на процентното увеличение на продажбите за определен период с процентното увеличение на вземанията. Голямото несъответствие означава, че е възможно да има нередности. Другият начин е чрез използване периода на вземанията. Двата начина посочват сходни тенденции и помагат за откриване на несъответствията.
Може би най-често използваният метод за увеличаване на печалбата е чрез надценяване на запасите. Това може да се постигне посредством посочване на по-голям брой единици, добавяне на допълнителна стойност на отделните единици или посредством неотчитането на намаляването на запасите.
За да разберем дали това се е случило, можем да проследим необичайните движения на запасите. Начините са сходни с описаните при вземанията, т.е. сравняване на процентната промяна на запасите и процентната промяна на продажбите. От полза е и оборотът на запасите.
Обърнете внимание, че надценяването на запасите води и до
увеличаване на процентното отношение на общата печалба към продажбите. Поради тази причина всяко необяснимо или ненормално нарастване на запасите, съчетано със също така необяснимо нарастване на маржа на общата печалба, би означавало, че има основание за тревога.
Надценени активи - предварителни плащания
Предварителните плащания са разходи, които са направени в настоящия период, но реално се отнасят за някакъв бъдещ период (например, предварително платени застрахователни премии).
Ефектът от обявяването на един разход за предварително плащане се състои в махането на този разход от настоящия отчет за приходите и разходите и отнасянето му към бъдещ период. Така се увеличава отчетената печалба за настоящия период. Компания с лоши финансови резултати може да се изкуши да прикрие за кратък период тези проблеми, като изкуствено създаде предварителни плащания.
Намаляване на пасивите - натрупвания
Пасив, посочен с по-ниска СТОЙНОСТ В баланса, означава бъдещи загуби за компанията.
Натрупванията са задължения, за които не са получени фактури, и затова не са отнесени към задълженията. Примери за това са неплатените надници, командировъчните разходи и всички други стоки и услуги от външни източници, за които не са получени фактури. Голям процент от натрупванията са гаранционните задължения.
АКО натрупванията са подценени, съответно печалбите са надценени. Би могло да се очаква, че тенденцията в стойността на тази сметка ще съответства на тенденцията при продажбите. За краткосрочен период са възможни отклонения, но в дългосрочен период натрупванията в балансовия отчет трябва да следват продажбите.
Една от последиците от намаляването на тази сметка може да бъде редуцирането на административните разходи и разходите, свързани с продажба, в отчета за приходите и разходите. Поради тази причина, ако при посочените по-горе разходи се регистрира намаление в сравнение с продажбите и в същото време натрупванията необичайно намаляват, е необходимо по-нататъшно разследване.
Намаляване на пасивите - задължения
Увеличаването на задълженията е свързано със закупуване на запаси, от,доставчиците. Известно е, че в някои компании, получените в края на периода фактури се игнорират. Резултатът от това е намаляване размера на задълженията. Като следствие се намаляват производствените разходи, а това води до увеличаване на маржа на печалбата.
Нормално е всички задължения в балансовия отчет да се променят пропорционално на продажбите. Проверките, които могат да бъдат направени, са подобни на споменатите по отношение на вземанията.
Комбинацията от намаляване на задълженията и необичайно увеличаване на маржа на продажбите е причина за тревога.
Въпроси, касаещи само балансовия отчет
Областите на разследване, които разгледахме, влияят както на отчета за приходите и разходите, така и на баланса. Съществуват обаче някои проблеми, касаещи само балансовия отчет. Те са свързани основно с въпроса за ликвидността или, с други думи, със силата на баланса.
Много високият коефициент "дълг/собствен капитал" е сигнал за финансова нестабилност, която води до по-ниска цена на акциите и по-високи лихви по дълга.
Мениджърите на компаниите с голям заемен капитал понякога се изкушават да намалят дълга, посочен в баланса. Начините, по които това може да се постигне, са чрез :
- лизинг - оперативен или капиталов лизинг
- юридически лица със специално предназначение
Оперативен лизинг
Когато една компания взема на лизинг или наема машина за ограничен период с цел изпълняване на някаква специфична операция (тежкотоварно транспортно средство, необходимо за превоз на специален товар), това се нарича оперативен лизинг. Собствеността на обекта, даден на лизинг, не е прехвърлена на лизингополучателя и лизинговите разходи трябва да бъдат посочени в отчета за приходите и разходите.
Капиталов лизинг
Компанията може да реши, че има нужда от машината за продължителен период. При това положение, тя взема на лизинг машината за петгодишен период на цена, която е почти равна на продажната цена. Възможно е да има съглашение с доставчика, според което в края на лизинговия период компанията ще има право да закупи машината на твърда цена.
При тази ситуация реално имаме не лизинг, а покупка на машина. Тази покупка е финансирана от доставчика. Това се нарича капиталов лизинг.
Въпреки че от юридическа гледна точка собствеността на обекта не е прехвърлена върху лизингополучателя, всички рискове и владението са прехвърлени. Разглежданият актив и съответстващият му заем трябва да бъдат посочени в балансовия отчет.
Капиталовият лизинг води до вкарване в балансовия отчет на допълнителни заемни парични средства, съответстващи на цената на машината.
Ако една компания е загрижена относно размера на дълговете си, в интерес на мениджърите ще бъде да нагласят нещата така, че лизинг, който по своята същност е капиталов, да бъде отчетен като оперативен.
Юридически лица със специално предназначение
Специалното предназначение на тези юридически лица може да бъде владението на някакво имущество. Обикновено съществуват важни икономически и финансови причини за използването на този инструмент.
Компанията може да получи изгоди, ако активите й са собственост на такова юридическо лице. При наличието на определени гаранции тази единица със специално предназначение може да се тълкува като нискорискова. Това би й позволило да получи заеми на много добри цени.
Посредством съблюдаването на многото правила, които ръководят структурирането на тези юридически единици, компанията може да направи така, че техните отчети да не са консолидирани в отчетите на самата компания. По този начин активите и съответстващите им пасиви ще се появят в баланса на единицата със специално предназначение, но не и в баланса на компанията-майка. При положение, че цялото прехвърляне е ясно и открито (изяснено в приложенията към отчетите), не би имало проблеми.
Въпросът за юридическите лица със специално предназначение придоби известност по време на разследването на финансовите дела на ENRON. Тогава са съществували почти 400 отделни единици. Причините за тяхното създаване, целите и управлението им не са били прозрачни.
Отчетът за паричните потоци
В сравнение с отчета за приходите и разходите и баланса, при създаването на отчета за паричните потоци практически няма свобода на действие. Казано с прости думи, когато компанията получава пари, имаме входящи парични потоци; когато се извършва плащане - из-ходящи потоци. По тази причина много анализатори придават по- голяма тежест на отчета за паричните потоци, отколкото на отчета за приходите и разходите. Те смятат, че той дава по-ясна представа за делата на компанията, отколкото другите два отчета.
Когато разглеждаме отчета за паричните потоци, е полезно да направим разграничение между отделните видове потоци.
Видове парични потоци
Направете справка с термина "печалба преди лихви, данъци и амортизация". Трябва да напомним, че този термин се отнася до паричния поток, възникнал единствено от търговската дейност.
Съществуват и други парични потоци, които са генерирани от дейността на компанията. На първо място това е работният капитал (вземания, задължения и запаси). Те се изваждат от печалбата преди лихви, данъци и амортизация. След премахването и на плащанията по лихвите и данъците се получава паричният поток от дейността.
Паричен поток от дейността
Това е една много важна стойност, която заема значително място в докладите на анализаторите. Паричният поток от дейността се нарича още оперативен паричен поток. Можем да разделим паричните потоци на три групи:
- паричен поток от дейността
- паричен поток от инвестициите
- паричен поток от финансовата дейност
Нека да повторим: паричният поток от дейността е от изключително значение. Ако можем да си представим производствената дейност на една компания като електрически генератор, то оперативният паричен поток е произведеното електричество. Другите форми на паричен поток (от инвестициите и от финансовата дейност) нямат същите характеристики. Голяма част от стойността на компанията почива на силата на нейните оперативни потоци.
Оперативен паричен поток и чиста печалба
Можем лесно да забележим взаимовръзката между оперативния паричен поток и чистата печалба. Те трябва да показват сходен растеж във времето. Ако тази взаимовръзка е тясна, компанията е в добро здраве. Ако обаче има значителни отклонения при тенденциите в тези две променливи, това би могло да означава, че печалбите са изкуствено надути и че са използвани агресивни счетоводни мерки за прикриване на проблемите.
Един от начините за увеличаване на печалбите е чрез създаването на преждевременни или фиктивни приходи. Нито един от тези видове приходи не генерира допълнителни пари. По тази причина дори да може да отчете допълнителни приходи, компанията не може да отчете допълнителен паричен поток.
Когато една компания си позволи да извърши агресивно капитализиране на разходите, тя ги премества от отчета за приходите и разходите в балансовия отчет. По този начин отчита допълнителна печалба. Във връзка с тези разходи обаче, са платени пари и въпреки че преместването на разходите в баланса води до увеличаване на печалбата, то не поражда допълнителен паричен поток. Подобно "надуване" на печалбата се получава и чрез намаляване на резервите. Тук отново не се увеличава паричният поток.
В лицето на оперативния паричен поток имаме едно допълнително средство за проверка на достоверността на финансовите отчети.
|
