|
Възникването на парите е следствие от тяхното основно предназначение да опосредстват стоковата размяна. Поради тази причина първоначално човечеството открива парите за стока, за да замества натуралната размяна за стоките, съществувала до откриването. По-важни недостатъци на натурално стоковата разменяна са:
- Невъзможност да бъде оценен някой от участващите в сделката
- Евентуална принудителна необходимост от редица бартери
Парите възникват още в онази далечна епоха, която обхваща периода на разположение на първобитнообщинния строй. Те също са били резултат на един продължителен исторически процес, който е предшествувал тяхната поява и се е характеризирал с постепенното разширяване на стоковото производство. Развитието на стоковото производство води до възникването и на парите. По същество историята на стоковото производство е история на появата и развитието на парите. Тъкмо поради тази причина, за да се разбере произходът и същността на парите, е необходимо да се проследи появата и развитието на стоковото стопанство и стоковата размяна.
 Възникването на стоковата форма на общественото производство се извършва на определен етап от общественото разделение на труда и обособяването на отделните хора в частни собственици на средствата на производство. Само на основата на общественото разделение на труда и частната собственост върху средствата за производство отделните производители произвеждат определени продукти посредством тяхната размяна те получават всички останали материални блага, които сами не създават, но които са им жизнено необходими. В началото тази размяна се извършвала между общините и едва по-късно, с появата на частната собственост, тя започва да се извършва и между отделни лица.
До възникването на парите размяната имала натурален характер срещу стока. В това единично разменно отношение, при което една стока случайно се е разменяла срещу друга стока, се съдържа тайната на паричната стойностна форма, тайната на възникването на парите.
За производството на всяка стока, както е известно, се изразходва определено количество обществено необходим труд и величината на този абстрактен труд-труд въобще определя величината на стоковата стойност. В условията на капиталистическото стоково производство количеството на този труд не може да се измери абсолютно и непосредствено с неговата иманентна мярка- работно време, - а относително посредством размяната на една стока с друга стока.Тук идва относителната стойност - под относителна стойност ще разбираме стойността на дадена стока, изразена в друга стока.Или относителната стойност на дадена стока това е нейната собствена стойност, изразена в друга стока.
Относителната стойност на дадена стока се изменя под действието на измененията, настъпващи в нейната собствена стойност, т.е. в стойността на стоката, намираща се в относителна форма, или в зависимост от измененията на стойността на стоката еквивалент.Относителната стойност на дадена стока може да се изменя дори и при условие, че нейната собствена стойност остава неизменна.Този извод за измененията в относителната стойност има особено важно значение за паричната теория, тъй като тези изменения са същите и тогава когато на мястото на каменната брадва застане завинаги паричната стока, а относителната стойност вземе формата на цена.
Ако относителната форма са характерни главно количествените отношения, то за еквивалентната форма са типични качествените особености.
Анализът на размяната на стоки от един и същи вид и качество.Собственикът на една стока, който е изразходил средно количество абстрактен труд, търси да размени своята стока срещу друга, стока друга потребителна стойност, която на него е необходима.Той има единствената претенция да бъде призната неговата стока като стойност, трудът му като обществен и с това при размяната да получи друга потребителна стойност.
Исторически пълната или разгънатата форма на стойността бива заместена от всеобщата форма на стойността. Развитието на стоковата размяна, макар и постепенно, неминуемо е водело до превръщане ролята на еквивалента в атрибут само на една стока.Тази последната бива стихийно отделена от стоковия свят и с течение на времето започва да изпълнява ролята на всеобщ еквивалент. С това се завършва и преходът от разгънатата форма към всеобщата форма на стойността. Тя се получава, ако преобърнем съществуващия при разгънатата форма на стойността ред или изразим обратното отношение, което се съдържа в този ред: 20 кг жито, 2 брадви, 2 копия, 1 дреха = 1 овца.
При всеобщата форма на стойността всички стоки изразяват своите стойности само в една единствена стока и тъкмо заради това тяхната стойностна форма е всеобща. Съществуващите по-рано множество еквиваленти са изместени от една стока-еквивалент, превърнала се по този начин във всеобщ еквивалент. Срещу него се разменят всички останали стоки и той представлява въплъщение на непосредствено обществения труд.Но тук възниква съвсем логичният въпрос, който пряко се отнася до постановките за възникването на парите: Защо по-рано стоките са се разменяли с редица други стоки и обществената функция на еквивалента е била достояние на много стоки, а сега трябва да се разменят само срещу една стока, превърната във всеобщ еквивалент?
Списък на използвана литература:
Парично обръщение и кредит на капитализма
|
