|
Началните стъпки на съвременния български международен туризъм са насочни главно към използването на морските рекреационни ресурси. Наред с това значителен относителен дял имат транзитните преминавания и деловите посещения на чудестранните туристи. Доста по-късно в офертите на активния международен туризъм на страната навлизат обектите на културно историческото наследство – отначало като съпътстващи морския рекреативен и делови туризъм, а след това и като солидна основа на маршрутно опознавателните пътувания за чужденци.
Настъпателното развитие на маршрутно-познавателния туризъм и на екскурзиите и обиколките с посещение на обекти на културно-историческото наследство за чуждестранни туристи среща някои пречки и поражда редица проблеми. Едни от по важните са: а) незадоволителните темпове на реставрационните работи по някои паметници на културата, което забавя тяхното включване в туристичвските маршрути; б)организационни слабости във връзка с посрещането, настаняването, транспортирането и придружаването на туристите от чужбина; в) неуточнени финансови и валутни отношения между туристическите предприятия при комбинираните пребивавания на чуждестранните туристи; г) придържане към малко на брой традиционни маршрути за груповите пътувания на чужденци, въпреки наличието на интересни паметници на културата в нетрадиционни за туристическите посещения кътчета на страната; д) недостатачна изграденост и надежност на националната техническа инфраструктура (водоснабдяване, електроснабдяване, транспорт и т.н.), което нарушава стандарта на туристическото обслужване; е) ограничени средства за рекламна дейност и незадоволителното качество на някои от материалите, предназначени за чуждестранните туристи; ж) проспуски в подбора на кадрите, които осъшествяват информационната и търговската дейност в страната.
Определено може да се твърди, че за всеки от горните проблеми може да се намери подходящо решение, тъй като в по-голямата си част те са организационни и финансови. Някои са възниквали на демографска и образователно-професионална основа.
Средностаропланински курортно-туристически район
Културно-историческите туристически забележителности съставят голяма част от антропогенните ресурси на туризма. В същото време те са само един малък дял от цялото културно-историческо наследство. Запознавайки се с тези забележителности, посетителят се подлага на тяхното въздействие, при което изпъква ролята им на важен фактор за патриотичното възпитание на народа, за създаването на правилно отношение и грижа за тяхното опазване и съхраняване. Контактът с тях спомага за формирането и изграждането на естетически критерии и обогатява общата култура на туристите.
Географско положение
Въз основа на геоложки, морфохидрографски и почвено-климатични различия и почвено-климатични различия Старопланинската система се разглежда като две отделни физикогеографски единици: Главна Старопланинска верига и Предбалкан.
Средната част на Главната Старопланинска верига има подчертано западно-източно простиране. На изток достига до седловината Вратник. Редуват се остри върхове със седловини, равни планински поляни, скалисти зъбери със сипеи и каменни грамади. Съставена е от Златишко-Тетевенския, Троянско-Калоферския, Шипченско-Тревненки и Елено-Твърдишкия дял. В Калоферска планина се намира първенеца на Стара планина връх Ботев.
Средната част на Предбалкана се простира между Малък Искър и Стара река. Включва Васильова планина, Деветашкото плато, Ловчанските, Севлиевските и Търновските планини и Антоновския рид.
Климат
В Главната Старопланинска верига средната годишна температура от подножието към билото се понижава, а валежите се увеличават, като достигат до 1200мм. В Стара планина могат да се разграничат 3 климатични разновидности: преходно континентален, умерено континентален и планински. Преходноконтинентален климат имат източните най-ниски дялове и особено склоновете с южно изложение. Умерено континентален климат имат земите до 1500м надморска височина. Планинският климат се проявявя в пояса с над 1500м надморска височина.
Предбалканът се отличава с умерено континентален климат, характеризиращ се с отрицателна средна януарска и висока юлска температура, както и с голяма температурна амплитуда. Годишните валежи се колебаят между 600мм и 1000мм, а сняг се задържа от 3 до 4 ½ месеца. В котловините през зимата се образуват температурни инверсии.
Води
В тясна врузка с климата и подстилащата повърхнина е режимът на реките. За реките със снежно-дъждовен режим е характерно закъснение на максимума на речния отток – през април, май. Такъв режем имат реките във високия планински пояс. Дъждовен-снежен режим имат реките в пояса с надморска височина между 800м и 1500м. В земите с хълмист релеф с южно изложение се наблюдава речен режим, съвпадащ с дъждовния максимум.
Реките в Предбалканът се отличават с дъждовно-снежен, дъждовен и карстов речен режим. Реките с дъждовно-снежен режим имат ранен пролтен максимум на оттока(март-април). В Средния Предбалкан наличието на варовикови скали е обусловило обособяването на карстов речен режим. Такъв режим има р.Вит северно от с.Гложене и карстовият извор Глава Панега. Средният Предбалкан се оводнява от реките Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Джулюнишка и Стара река.
Почви, растителност и животински свят
Климатичните условия, експозицията на склоновете и голямата надморска височина на Стара планина са обусловили височинното разпространение на почвите и растителността. Както по северните така и по южните склонове на планината се забелязва редуване отдолу нагоре поясите на сивите, светлокафявите и тъмнокафявите горски почви. В съответсвие с почвите съществува редуване на широколистна, главно букова горска растителност, с иглолистни видове. В най-ниския пояс, където се чувста топлото климатично влияние и наличието на топлолюбива широколистна горска растителност, се наблюдава разпространението на каналените горски почви. Ниските речни тераси са заети от алувиално-ливадни почви, върху които вирее влаголюбива тревна растителност. В Предбалканът има благоприятни условия за отглеждане на трайни насъждения (балкански сливи, малини,касис, череши, праскови), както и лозя и фуражни култури (люцерна, репко, детелина) и картофи, от зърнените култури предимно ръж. Поясът с надморска височина над 1800м е зает с планинско-ливадни и различни тревисти растения. В алпийските части с варовик се среща еделвайс (на Козя стена, Зли връх). В най-високите алпийски части са установени алпийски животни (дива коза). От едрите бозайници се срещат сърната, благородният елен, дивата свиня и др. В Предбалканът са характерни животните които обитават пояса на широколистните гори.
Стопанска оценка на природните ресурси
В Старопланинската област има подходящи условия за отглеждане на овощни култури, лозя, малини и ягоди. Главната Старопланинска верига е богата на алпийски пасища, които се използват в овцевъдството и говедовъдството.
Независимо от голямата надморска височина областта е лесно проходима. Удобни пътища са прокарани през седловините , проходите проломите и долинните разширения на реките.
Обширните горски масиви се използват от многобройните дървообработващи предприятия, разположени в областта.
В цялата Старопланинска област има много природни забележителности, феномени и резервати, многобройни пещери.
|
